Виж ме


Тези стихове бяха споделени от Александър за Блога на ОКР Пространство. Ако прочетете кратките редове, ще разберете по-добре хората с това заболяване. Най-често близките им са загрижени за тях, но не ги разбират, опитват да ги разберат, но не могат, а всъщност вътре в тях стои нещо друго, много по-дълбоко, простичко звучащо, но същностно.

Виж ме!

Отиди във ъгъла на тишината. 

Пристъпи към мене бавно.

Виж ме, аз се моля, но не плача.

Чуй ме, аз не те манипулирам,

А искам просто да се свържа.

Докосни ме, имам нужда от прегръдка. 

Не се плаши, защото аз съм ти!

От тъмното креватче протягам си ръцете. 

Приеми ме, уморих се да те търся по начини най-болни. 

Да викам садистично или 

Да стискам мазохистично,

Да следвам правила 

И да бягам във ума. 

Моля те, дори не ме разбирай.

Имам нужда само да ме видиш!

Александър

656 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ