В търсене на човека


Споделям размисли за болестта на болестите ни (Д-р Владимир Пожарашки)

Homo homini lupus est(човек за човека е вълк) е стара максима. Максимата на джунглата. Изял или изяден. Защо?  Простичко е. Такъв е животът тук на земята. „Тук е за страдане“ съм чувал от старите хора. А също съм чувал и :“Когато умреш ще отидеш при Исус и ще си щастлив, там е царството Божие“. Удобни извинение и надежда криещи мазохистична слепотата. Станали сме много добри и в страдането и в оцеляването,  а някои в изяждането на себеподобни. Джунгла. Докога? Война. Защо? Рептили. При това с претенция за Sapiens? Няма ли да поискаме да надрастнем джунглата около и у нас?  Нали имаме глави да осмислят?

Кръстили сме вида си Homo sapiens sapiens, тоест много умен човек. Думата сапиенс(умен) следва два пъти думата човек. Да, ставаме все по-умни, учени,  научни, но дали не развиваме само Sapiens/има/ у нас. Къде е Homo/човека/, къде е сърцето му формиращо неговия същностен център?  Умее ли той да обича,  просто защото обича? Когато обичаш не воюваш, не изяждаш, не завиждаш, не се състезаваш, не можеш да откраднеш, да нараниш. Тогава даваш и получаваш нужното. Обичта сама по себе си дава. В джунглата всички оцеляват – и изяли и изядени. Това е война повсеместна. Във войната взимаш, не даваш.

Днес обществото на Homо sapiens sapiens се управлява от закони, по дълбокия им смисъл, за да не се избием, за да има ред, мир, но едно човешко общество би могло да има и други принципи – неписани,  неналожени и узаконени. Те са в „морала на сърцето“. И не говоря просто за онзи религиозен морал, който казва: “не убивай, не кради, не…..” налагайки ценностите, а за онзи Човешки морал, който ако си Човек, нямаш нужда да напишеш, но няма и да го погазваш, защото погазиш ли го, погазваш себе си. Този „морал“ не налага ценности, той ги приема, защото ги усеща и осъзнава за истинни. Такъв морал идва от нуждата за избор на обичта за водещ принцип на едно бъдещо общество. Той ще наложи и отговорност към земята и едно различно бъдеще на живота на планетата. Обществото на Homo sapiens reus (Интелигентният отговорен човек).

И ще ме попитате каква е връзката с обсесивно-компулсивното разстройство. Всякаква. Това са просто малка част от видимите жертви на тази „човешка джунгла“. Какво да кажем за невидимите? Лечението им е търсене и съживяване на Човешкото у тях, на способностите им да чувстват, да усещат, да обичат, да дават и получават, да общуват. Чудя се защо толкова прости неща са трудни до невъзможност.

607 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ