В търсене на щастието


Споделям размисли за най-трудното нещо, което търсим цял живот       

(Д-р Владимир Пожарашки)

Иван Тургенев пише:  „Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.“

Намирам щастието за най-магичния феномен у човека. И е магичен, не защото го има винаги, или ту го има ту го няма, но с това, че зависи от нас да го виждаме, да го генерираме, да го преживяваме. Така този чувствен феномен е винаги вътре в нас и зависи от нас. Просто е въпрос на гледна точка, да кажем още на настройка, на поглед, на ъгъл на възприятие, на способността да виждаме “полупълната чаша“, вместо „полупразната“, но и на избора да направим избора да сме щастливи и да създаваме щастие за себе си и околните.

И нека споделя нещо и за нещастието. То отново е вътре в нас и е въпрос на избор или по-скоро на неизбор на щастие. Едно животно живее както дойде, според средата и случайностите в нея. То не избира начина по който може да ги преживее. То просто отразява случващото се и се адаптира: бяга, атакува, храни се, размножава се. Може би е щастливо? Не зная. Това правим и ние неосъзнато като животните.

Нека сега погледнем на щастието като същност. То е емоционално-чувствен феномен. Емоционалността при животните е развита в различна степен, най-силно при бозайниците и най-видимо при общуващите с човека, но по-малка отколкото при хората. При човека обаче действат и други механизми на обработка на реалността, в която живеем. Ние не само отразяваме средата, чувстваме я и се адаптираме, ние можем да правим избори. Така щастието при човека се явява не само моментен, несъзнаван феномен, но може да е и почти перманентен, осъзнат феномен, като резултат на избор, стига да не забравяме смисъла на мисълта на Тургенев. Тоест, ние имаме способността да изберем да видим невидимото щастие, за да го почувстваме, направили видими причините за него.  

И ще ме попитате може би отново каква е връзката с обсесивно-компулсивното разстройство. Всякаква. Това са само малка част от видимите жертви на нещастието. Но са невероятно нещастливи хора. Бягат от щастието, търсейки сигурност, страхувайки се да си го позволят, за да не бъдат „наказани“ от съдбата, че са били щастливи. Щастието за тези хора е табу. Няма толкова и съзнателно и несъзнателно бягащи от щастието хора. Така наказват и себе си и околните с нещастие.

Наричам това заболяване садо-мазохистична зависимост. Защо? Ако един наркотично зависим е хедонистично зависим, тоест пристрастен към удоволствието от наркотика, то хората с натрапливости са пристрастени към страданието и нещастието, които сами си причиняват. И това е само за видимата страна на щастието и нещастието. Какво да кажем за невидимите страни? Тези хора „плуват“ в „море от нещастие“, бягайки от щастието, което също е вътре в тях, но забранено. Лечението им бихме могли да наречем и училище по търсене на щастие.

Предлагам да погледнете в линка, който прилагам тук! В сайта за цитирани мъдри мисли ще намерите много мисли за щастието, които може да ви помогнат да погледнете към живота и щастието в него по различен от досега начин:

https://www.wisefamousquotes.com/quotes-about-sometimes-happiness/

819 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ