Връзки с други заболявания:

– Депресия– в 1/3 от случаите проявено съпровожда ОКР, като се появява по-късно. Утежнява състоянието и влошава прогнозата. Всъщност депресията се явява насложен синдром, поради продължителност на страданието без видим изход. Тя винаги е синдром заслужаващ сериозно внимание, тъй като първо най-често е скрита и може всеки момент да се разгърне и второ носи суициден риск, който автоматично е превръща в неотложен терапевтичан фокус. На практика считам, че скритата депресивност е налична в повечето клинично изявени случаи, което прави ОКР заболяване с рискова стойност.

– В диференциално диагностичен план може да наблюдаваме симптоми от другите тревожни разстройства или фобиите с придружаваща натрапливост. Най-чест съпроводящ симптом са панически пристъпи. Смята се в литературата, че съпровождат в над 50% от случаите ОКР.  Хипохондрични страхове също са чест спътник.

– Деперсонализация – понякога се срещат и при ОКР, но е рядък симптом, по-скоро е свързан с паническата травожност.

– Алкохолна злоупотреба и зависимост – е нерядък симптом(находка) и в практиката си съм срещал злоупотреба или редовна употреба, като средство за намиране на временно спокойствие. По-скоро тази коморбидност се среща при случаи в напреднала възраст, които са се адаптирали чрез алкохола да се справят с постоянния стрес на натрапливостта. Тези заболели не търсят помощ, защото вероятно ситуацията на болен баланс с алкохола ги удовлетворява и нямат стимул да търсят истинско лечение, тъй като условно казано се самолекуват с алкохол. По-рядко се среща наркотична зависимост съгласно статистики, но на практика с разпространението на наркотичните вещества в западното общество не е невъзможно този тип зависимост да настигне алкохолната. Едно разширено клинично проучване би дало интересна информация, защото комбинацията от ОКР със зависимост дава по-поносимо протичане на натрапливата болест във времето и я отдалечава от лечение, а от друга страна носи всички психични и соматични рискове на алкохолната или наркотична зависимости. Струва си да се замислим над популяризация на информация по тази тема, тъй като разгърналите такъв сценарий на ОКР едва ли си дават сметка. Най-голямата илюзия на зависимостта е: „Аз мога да се откажа от алкохола, от наркотика когато поискам.“ За съжаление потъват с него в болестта и личностовата разруха.

– Ако натрапливите страхове станат толкова силни, че добият налуден характер, би трябвало да се мисли за психоза, например шизофрения. Работил съм със случаи на ОКР след прекарани психотични пристъпи и с параноидна шизофрения с анамнеза на предшествали я класически симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство. Усложнението се среща рядко и има специфични предразположения.

Засягане: Засегнати са 1-2% от населението. 2/3 заболяват преди 25 годишна възраст и само 5% след 40 годишна възраст. /5% от случаите протичат хронично с епизоди на затихване.  При 10% състоянието се влошава постъпателно. При запуснати случаи прогнозата е неясна. Това заболяване има фамилен риск, но лично аз не считам, че е генетичен, а че се предава от родител на дете на принципа на копирането на поведения и отношения. Ще го кажа и така – страхът е „заразен“, а да живееш с някого, който се страхува предполага за теб това да стане и твой начин на живот. Стартът на симптоматиката по същество е следствие от критични ситуации в живота – детски травми в миналото и затруднения в настоящето.

Кратко за натрапливостите в детска възраст: При момчетата възниква най-често между 7 и 17 годишна възраст. При момичетата възниква обикновено в пубертетна и следпубертетна възраст. Децата също прикриват обсесивно-компулсивното поведение. Не трябва да бъдат конфронтирани за това или то да бъде неглежирано. Родителите да знаят, че ако открият „странно” поведение у децата си е важно да го коментират със специалист, а с децата си е необходимо да разговарят спокойно и с любов и разбиране, внимателно, като оставят детето да сподели какво се случва, от какво се страхува. Децата често се срамуват от това поведение и го прикриват. Нужно е да им се осигури в семейството режим на двигателна активност без стрес.  Повечето от случаите се предхождат от депресивни или други тревожни състояния. Ако се интересувате повече може да прочетете по-дългия материал тук в блога на ОКР пространство.

 Натрапливост и бременност: Стресът от бременността отключва нова натрапливост или усилва старите. Може да се работи психотерапевтично, но тук е много важна и ролята на семейството, като приемаща и грижовна среда, тъй като приемането на психотропни медикаменти е неуместно. По-скоро в този момент е важно да се работи със засегнатата жена в посока успокоение, като се направи възможното да се почувства разбрана, сигурна, защитена, подкрепена. Подкрепящият тип работа от специалиста до раждането заедно със същото отношение в семейството са много важни.

Неврохимични основи. Разбирането на биохимизма е довело до създаването на медикаменти със значителен успех при това заболяване. Основно значение имат нарушенията в обмяната на серотонина. Резултатите от терапията с инхибитори на обратното поемане на серотонина /SSRI/доказват, че този неврохимичен модел е елемент от механизма. Посредници за обратното поемане на серотонина в пресинаптичната мембрана/за да се прекъсне действието му на постсинаптичната мембрана/ са специфични пресинаптични серотонинови рецептори. SSRI се свързват с тях и блокират обратното поемане и така серотонина остава, и действа по-дълго на постсинаптичните рецептори. Осезаемото намаляване на симптомите на болния става след седмици употреба на този клас медикаменти. В терапията се ползват и други групи медикаменти.

Невроанатомична основа.  При натрапливо болните е повишена мозъчната активност на челния мозъчен дял в областа на фронтоорбиталния кортекс/над очниците/. Този дял и стриатума-дял от базалните ганглии /путамен и нуклеус каудатум/  представляват функционално единство. Това единство отговаря за автоматизираните движения, които са рутинни и не натоварват мозъка. Челният дял отговаря за: поведението, вниманието, приемането на информацията от околната среда, от вътрешната среда, мотивацията, регулирането на движенията, способността за концентрация, социалното поведение. Стриатумът представлява филтър, който сортира усещанията и мислите според тяхното значение. Участва в подготвката на действия-реакции, отговор на тези мисли и усещания. Той може сам да индуцира действия или да ги подтисне. В тази си роля е от огромно значение връзката му със челния дял. При невроанатомичния теоретичен модел увреждане на стриатума, който се явява филтър на импулси за автоматизми към по-горните йерархично челни структури довежда до достигане в тях на силни неконтролирани импулси.

Агресивните, сексуални и страхови импулси могат да се контролират от здравите хора. За натрапливо болните се смята, че отговарят с различни ритуали като поведенчески опит за контрол на тези нефилтрирани импулси от по-горните структури. Значение в тези механизми има и цингулума- влакнеста структура  свързваща двете мозъчни ядра, която като част от лимбичната система участва в регулация на емоциите. Хипоталамусът, който е отговорен за вегетативните реакции също е свързан с генерирането на натрапливите симптоми. Търси се връзката между серотониновата синтеза и описаните мозъчни структури. При натрапливо болни е установено повишено разграждане на серотонина, а намалено при асоциални индивиди с импулсивни авто- и ало-агресивни реакции.

Лечение. Наблюдаваните от мен случаи оформиха становището ми за интегратевен подход в  терапията и на нива. Не считам, че едностранчив подход ще даде пълно решение на проблема. Класическата формула е медикаментозно лечение плюс психотерапия. В психотерапевтично отношение също се изисква многопластов подход, поради засягането на психиката на нива и най-честото наличие на ранни детски травми, което от своя страна налага по-специфично отношение.

Повече информация ще намерите в другия материал с тема лечение на ОКР тук в блога или в книгата ми: „ОКР. Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“.  Там на темата за терапията е отделена цяла глава.