Здравейте! И казвам смело здравейте, защото ви познавам. Не лично, но познавам хората страдащи от натрапливости. Работил съм с десетки засегнати от ОКР. Познавам страданията ви, натрапливите ви мисли, предпазните действия, надеждите ви, страховете ви, твърдостта ви да се справите сами, въпреки че не разбирате с какво точно се борите. Зная, че често сте толкова много вгледани в това да се справите, че не си давате сметка колко сте самотни в тази неравна борба, че има толкова много други като вас по света. И не говоря празни думи. Световните статистики говорят за 1.5 процента минимум от цивилизования свят където са правени проучвания и статистики. Това са милиони хора по света.

Познавам упорството ви често до инат, болезненото ви чувство за справедливост, недоверчивостта ви или прекалената ви детска доверчивост на моменти, перфекционизма ви, срамежливостта ви, чувството ви за вина, загубата на самочувствие и силата ви. Невероятни хора сте. Най-често сте много интелигентни макар да не го виждате, имате добри, състрадателни сърца и най-често сте много чувствителни същества, раними до чупливост от малко въздействие, но твърде горди, за да го скриете добре даже и от себе си. Преглъщате и преглъщате и таите вътре в себе си всичко – болката, страха, очакването и разочарованието, обидата, вината и какво ли още не.

Разберете, не сте сами. Можете да се излекувате, може да не страдате. Онова от което страдате е една „прожекция“ на страховете ви, наслагваща се върху реалността в която живеете и изкривяваща я до непоносимост. Нужно е да поработите със себе си, с онова във вас, което е срещу вас. Казва се невроза и е сбор от погрешни възприятия за света и съответните им погрешни реакции към него, натрупани в житената ви история, в миналото ви, но работеща тук и сега не във ваша полза, а във ваша вреда.

Не и се оставяйте! Нямате идея колко подмолно и сигурно ви разрушава, как е окупирала мислите и е блокирала чувствата ви, колко императивно формира част от поведението ви. Нямате идея колко коварно работи срещу вас. Тя е част от вас, която е наранена, отхвърлена и затова сражаваща се, бягаща, виновна, срамежлива, свита, самосъжаляваща се и какво ли още не. Пациентка след година терапия сподели :“Когато дойдох при теб си мислех, че другите са ми проблема, че те са виновни. После разбрах, че имам проблем. Сега виждам че аз сама си създавам проблема и искам да се освободя от това.“ Да се обърнете навън и да потърсите помощ си струва. Не се опитвайте да се справите сами! Нямате идея с какво се борите. Да имаш проблем не означава, че си виновен и не е срамно. Страшното е страданието с години като в омагьосан кръг, което ден след ден те разрушава, а с това гасне и надеждата за щастлив живот. Животът без надежда е ад.