Най-общо казано, наблюдаваните от мен случаи оформиха становището ми за интегратевен подход в  терапията и на нива. Не считам, че едностранчив подход ще даде пълно решение на проблема, колкото и голям да е потенциала и. Класическата формула е медикаментозно лечение плюс психотерапия. В психотерапевтично отношение също се изисква многопластов подход, поради засягането на психиката на нива и най-честото наличие на ранни детски травми, което налага по-специфично отношение и подход. При всички положения лечението на обсесивно-компулсивното заболяване е по-продължителен процес, в който е нужна не само адекватна професионална помощ, но и желанието, и активното участие на самия засегнат в процеса.

Заболяването е резултат на много негативни и погрешни възгледи на засегнатия за себе си и живота, на типа характер и изградената личност, на негативни отношения и грешни поведения. Това заболяване не се причинява от външен за човека причинител, то идва от всички онези личностови особености на психиката изградени от детството в семейството, които го определят и отключват в определен по-кризисен момент от живота. В практика си следвам принципа на Хипократ, който е казвал: „Преди да започнеш да лекуваш някого го запитай първо готов ли е да се откаже от нещата, които са го разболяли.“

1.Медикаментозно лечение. Много е важно да се потисне видимия страх и да се снижи общата тревожност на личността. И не само. Много е важно да се помогне на болния от ОКР да се завърне към нормалните си житейски занимания – училище, университет, работа, за да не се засили динамиката на изолация. Идеята  е, че за да започнеш да мислиш реалистично, е нужно да имаш определено ниво на спокойствие. Един разтревожен, съответно разлюлян човек не възприема нормално реалността и себе си. Не е ли постигнато това ниво, когнитивната терапия, а и всяка психотерапия ще е с ниска успеваемост. Лично впечатление от практиката ми е, че без медикаменти може да се работи само при леки случаи и то не в състояние на криза. Това лечение се назначава и проследява от лекар. Не намирам за адекватно лечение, което не ползва достъпните и нужни ресурси на модерната психиатрична и психотерапевтични науки. Всеки метод има своето място в това лечение и версията: „не искам да пия лекарства“ уважавам като право на пациента да изрази мнение и прояви избор, но държа да подчертая, че не всеки избор е здрав. Адекватните медикаментозна и психотерапевтични намеси заедно, водят до балансиран и сигурен изход от болестта.

2.Когнитивни и поведенчески подходи. Няколко са насоките:

-Основната идея е засегнатия да се срещне със ситуацията или обекта на неговия страх. 

-Много важно е да се помогне на засегнатия да осъзнае и възприеме безсмислието на ирационалните фокуси.

-Третата идея е натрапливостта да бъде оспорена, в последствие отхвърлена и накрая прекратена. Всъщност това е опит да се прекъсне натрапливия прочен кръг на болестта. 

-Важно е да се работи за самочувствието на човека, за утвърждаването на Аза му, за  възвръщането на себеуважението и спокойствието. Не трябва да забравяме, че тревожността във фона на личността е много важен фактор за поддържане на обсесивния статус. Тези хора се усещат различни, неприети от останалите поради странностите им, нехаресвани и поради това се самоизолират и стават все по-страни и в собствените си очи.

-Не по-маловажна задача е да се изградят здрави, нормални поведенчески модели, около които човека да започне да възстановява живота си. Тук телесните неорайхиански психотерапевтични модели са незаменими, тъй като моделите се усвояват и интегрират много по-бързо през движението на тялото.

3.Анализ и работа с  характера на пациента: Това е работа във фона,  терена, който е станал почвата за израстване на „отровното цвете ОКР” и е ключов елемент от терапията. Важността на работата с характеровите защити и съответните им телесни блокажи се дължи на факта, че това е пътя за намаляване на интензитета на ирационалните страхове и оттам на обсесивния импулс, който е трудно преодолим съзнателно при тежка и средна по тежест форма на ОКР.  Фокус на тази терапия е доверието и проверката на реалността, а също така с всички поведения и отношения. Работи се с всички характерови дефицити. Това може да се извърши само от обучен професионалист.

4.Дълбинен анализ: Задачата му е да извади от подсъзнаваното в съзнаваното онези интрапсихични конфликти, които са породили страховете. Това е историята на нашето детство и по-специално онези моменти от нея, които са ни травмирали и са определили нашия характер и неговите специфични защити. Ненамерилите решение конфликти са  тези фактори, които търсейки решение и оставайки неразрешени, освен че са основата за характера и свързаните с него страхове, са като скрити пружини, които са готови винаги в определени негативни моменти от живота ни да генерират съответнини негативни реакции. Аналитичната работа е дълбинна работа с позсъзнанието и поради това се извършва от обучен телесен психотерапевт.

Ако се интересувате повече относно лечението на заболяването потърсете книгата ми: „ОКР. Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“ тук в книжарницата на ОКР пространство. В нея в детайли са разгледани и причините за възникване на заболяването и са обяснени интимните механизми на проявата му, на които се основава представения от мен терапевтичен модел.