ОКР в юношеска възраст. Пубертетът и около пубертетната възраст.


Всъщност това е възрастта, в която ОКР най-често се появява. Интересно е защо това точно е възрастта с пик на проява на тази болест. Пубертетът е възраст, в която детето преминава към възрастен човек. Винаги преходите в живота ни са критични. Те са изпълнени с предизвикателства, трудности, налага се да правим много усилия, смяна на посока, на начин на живота, тоест смяна на досегашните стереотипи, взимане на важни решения и правене на важни крачки след тях и винаги, ама винаги всичко това е свързано със себедоказване.  Няма лесна възраст, но преходите между една и друга възраст винаги са кризисни.

Предполагам сте съгласни за преходните моменти в живота, че са необичайно житейско предизвикателство. Какво обаче би станало, ако една все още формираща се личност, която носи в себе си недостатъчно добре развито самочувствие,  има поведенчески и отношенчески дефицити, които и пречат адекватно да се развива, комуникира и адаптира в обществото стигне до пубертета, като преход? Резултатът е непосилно повишаване на напреженията, страховете, неувереността, себеупрекването и самообвиненията, срама и разочарованието от всичко това. Ако личността не успее премине адекватно към по-зрялата възраст поради тези или други причини, например в семейството и средата, то тя развива симптом, който алармира, че нещо не е наред в живота. Така симптомът, който хората в нашето общество считат за проблем, всъщност е сигнал за криза и неумение за справяне с нея. Естествено особеностите на всяка индивидуална ситуация идват от индивидуалното развитие на живота на индивида в окръжението му и затова болестта като комплекс от симптоми е нужно да се оцени професионално и индивидуално. Защо се налага това?

Това е продиктувано от факта, че ако болестта разглеждаме като сигнал за житейска неадаптивност, анализът на индивидуалната ситуация е нужно да оцени как и с какво да се помогне на личността да стане справяща се, адаптивна и поради това почти винаги при ОКР се работи и с оздравяване на личността, това означава нещо базово – оздравяване на отношенията и поведенията на индивида. Така оздравената в хода на терапия личност застава пред предизвикателствата и справяйки се с това не само изчезват симптомите/алармата/, а тя поема здраво живота в ръцете си и го променя качествено. За мен това е същината на терапия на обсесивно-компулсивното разстройство.

563 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ