ОКР е единственото тревожно разстройство причиняващо личностово разстройство. На много места в литературата се споменава този термин. Какво означава това? Ако ОКР като заболяване се оформя следствие личностовите и харакеровите особености на индивида, то личностовото разстройство представлява връщане на патологичния процес на болестта обратно към личността. Личността е участвала в генерирането й, но вече болестта разрушава нея. Тя регресира постепенно, почти неусетно за засегнатия и близките, но за специалистите откриването на този процес е сигнал за напреднал стадий на  болестния процес, по-тежка прогноза и неотложна нужда от по-сериозни терапевтични мерки.

Личността е Егото, съзнателният, зрелият Аз, то формира нашето присъствие в света като осъзнати индивиди. Личността е зрялата форма на Аза. Азът – усещането „Аз“ в норма се формира до 3 годишна възраст, а се превръща в осъзната личност до 18 години. Личността е още онази част на Аза, с която той контактува осъзнато със света. Личността има стойност на по-висока степен на адаптивност на индивида, дава възможност за проява и защита на индивидуалността по уникален начин, но може да е и маска, зад която крием онова, което не желаем другите да видят у нас. Тя ни позволява да общуваме, като разширява обсега и формите на общуване според ситуацията, като ползва сериозен ресурс от отношения и поведения и има потенциала съзнателно да го разгръща в направления, които намери за приоритетни. Така чрез нея базовият Аз като чувство и усещане за Себе може рационално да разшири житейския си инструментариум неимоверно. Всъщност именно способността да развием съзнателна личност ни формира като човеци. Това описание на личността като психично формирование може да ви даде представа каква е стойността и за живота на индивида и какви ще са последствията за него от нейното разрушаване.

Личността при ОКР има специфични особености, които накратко споменах в предходните материали, а по-подробно разгледана може да намерите в книгата: „ОКР Обсесивно-компулсивно разстройство или драмата да си странен“. Също така в нея са разгледани в детайли особеностите на личностовото разстройство и какви мерки за лечение е нужно да бъдат предприети. Не е задължително натрапливата личност да развие натраплива болест и болестта да развие личностово разстройство.

Натрапливата болест преминала в личностово разстройство винаги е показател, че процесът е в напреднал стадий, а продължаващият личностов регрес има посока към шизоидни разстройства, ако не влезе преди това в депресивен стадий със суицидни тенденци. При окончателен разпад на личността най-честото състояние е параноидна шизофрения. И в двата сценария прогнозата е лоша и това налага професионална оценка и вземане на нужните за състоянието терапевтични мерки.

Изброените рискове предполагат ранното откриване и диагностициране на болестта и със цел адекватно разбиране от засегнатите и близките за нея и рисковете и. Защо твърдя това? Защото намирам болестта за лечима и личността за възстановима, но ако лечението на болестта в чистата и форма изисква определен период от време, лечението на болестта с насложено личностово разстройство изисква значително по-дълъг период. Освен това, поради личностовото разстройство шансът засегнатият да се откаже от лечението преди то да е завършило е много по-голям. Една регресирала личност има проблеми с мотивацията, волята и други много важни Аз-ови способности. Намирам оздравяването на личността за сериозно терапевтично предизвикателство и неизбежен път на терапията.