Отзив за книгата „ОКР или драмата да си странен“


„Към забележителните четива като „Животът. Начин на употреба“ от Жорж Перек, „Сговор на глупци“ от Джон Кенеди Тул, „Лицето ти утре“ от Хавиер Мариас, „Линията на красотата“ от Алън Холингхърст, осветили месеците на принудително отшелничество по време на пандемията, в края на 2021 г. прибавих и книгата на д-р Владимир Пожарашки „ОКР. Обсесивно-компулсивно разстройство, или драмата да си странен“. Срещата ми с книгата беше случайна и въпреки че познавах ОКР, по-точно неговите симптоми от художествената литература, филми etc., прочитът й ме отведе в една непозната територия от човешкото битие. Въпреки че определението е по-подходящо за фикционален текст, бих нарекла книгата увлекателна. Въпреки аналитичния език и специализираната терминология „повествованието“ е разбираемо, достъпно е и за неспециалисти. Прецизно, с максимална яснота в книгата се обясняват и анализират механизмите на възникване и развитие на ОКР, проследява се „поведението“ на болестта. В книгата са включени множество примери от терапевтичната практика на автора, цитирани са разговори и разкази с/на пациенти с ОКР, описани са натрапливите им мисли и поведение. Читателят се докосва до терапевтичния процес, до изпитанията и предизвикателствата, съпътващи участниците в него; до опитите на терапевта да разчете в обсесиите премълчаното, преглътнатото, несподелимото, потъналото и разтвореното в паузите. Отвъд рационално-аналитичния дискурс терапевтичната ситуация става осезаема за читателя и като уникално усещане за „тук и сега“ на случващото се между пациент и терапевт. Именно това превключване от научния анализ на ОКР, от теоретично-абстрактната сфера, към сетивната реалност на описаните терапевтични ситуации ни носи прозрение за същността на болестта. Стъпка по стъпка, пласт след пласт, въпреки комплексността на темата, заинтересованият читател успява да „огледа“ болестта, да надзърне в нея, да опозне навиците и прищевките й, да я о-познае и раз-познае и да се опита да я разбере. Така авторът успява да демаскира болестта, да отнеме част от нейната демоничност и порадоксалност, убедително да обясни защо е възможен процесът на оздравяване, защо за пациента е възможно да си върне контакта със себе си и със света. Едно от най-ценните постижения на книгата е търсената и постигната диалогичност, теоретичното и емпиричното изследване на ОКР е представено именно като процес, към който читателят се чувства приобщен. Книгата е безценен компас за всички, които по някакъв начин са засегнати от ОКР, не само за пациентите, а и за семействата, за близките им, чиито живот също е изваден от равновесие. Прочитът на книгата изостря критическия поглед на читателя, интересуващ се и от други сфери на хуманитаристиката (антропология, социология, фолклор), насочва го към неочаквани интерпретационни възможности. Художественото оформление на книгата, съвместна концепция на автора и художничката Даниела Какачева, е сполучлив визуален контрапункт на разглежданата тема, напомнящ ни, че в живота винаги има място за малко хаос и много надежда.                                                                                                                                            И. Гонаус“

293 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ