Продължение на „Денят на един човек с ОКР (част 1)“

„Един мой ден с ОКР във влошена, обострена форма от миналото ми

В интерес на истината, връщайки се назад към този период от живота ми си давам сметка какъв прогрес съм реализирал във времето до днес, колко ,,здрави“ дейности съм добавил в ежедневието си и всъщност колко зле са били нещата тогава. Ще изброя в хронологичен ред от ставане до лягане и на практика няма да се забележи някаква вариация на активности и интереси, а точно обратното – болно еднообразие.

• Сутрин  спях, спях дори до следобед 12ч-13ч понякога и до 14ч, 15ч. Обикновено бях доста изтощен от ритуали и мисли от предходният ден. Лягах и се събуждах с тях. Когато ставах, почти всеки един от дните в този период аз сядах на леглото и започвах да премислям. Да премислям събития от предходния ден, предходните дни, понякога и седмица назад. Връщах се към „ключови събития“ в определена, обикновено хронологична последователност, подреждах ги в съзнанието си, така че да има някакъв ред (споменатото по-горе) и да се почувствам поне малко по-добре от „началото“ на деня за мен (въпреки че можеше и да е късен следобед).

Наричах това премисляне, а по-късно при терапията започна да се асоциира с едно натрапливо и маниакално изперфекциониране, на събития, детайли. Всъщност, аз отчаяно опитвах да „закача“, да се доближа до някакво чувство на сигурност, което толкова ми липсваше.

• През деня (или колкото оставаше от него) обикновено извършвах ритуали. Всякакви. Миене на ръце десетки пъти, връщания през врати и извъртания покрай предмети, подреждане, почистване със салфетки. Къпането понякога отнемаше 2-3-4 часа. Ритуалите бяха не само физически, но и мисловни. Ментално се „ангажирах“ толкова много и с толкова странни и обсебващи мисли, че стигах до състояния на т.н. от мен „заглеждане на детайли“. Последното беше ужасяващо явление, плод на нечовешкото изтощение на психиката. Поне така си го обяснявах на един по-късен етап, когато мислех вече трезво. Явно до така степен влизах в мисли и съответно в главата, че мозъкът започваше да отказва и всичко ми привличаше погледа и го задържаше. Под всичко – всеки детайл, камъчета по земята навън, порите по лицата на хората, с които разговарях и какво ли още не.

До такава степен исках да контролирам всичко и всичко да е изрядно, че отключвах налудности т.е., стига да му се оставиш, заболяването няма да се поколебае да те погълне изцяло.

            От изписаното става ясно, че аз не присъствах в реалността или може би както се казва само тялом бях там, но дори не осъзнавах какво си причинявах с всеки следващ ритуал. Не ме интересуваше друго освен измамното усещане за сигурност на база перфектна чистота и подреденост около мен и в главата ми. Именно липсата на сигурност водеше след себе си ритуали целящи ,,перфектност”, която от своя страна да подтисне напрежениета и страха. Но точно това подтискане всъщност не носи нищо друго освен уталагане на депресивността и проблема като цяло. Като при всяко последващо успорване и колебание на изградената вътрешна илюзия за съвършенство, ритуалите и маниакалните поведения се завръщаха и то обикновено по-завладяващи и изтощителни.

            Обикновено това траеше десетки минути, преливащи до няколко поредни часа, с лек интервал ,,спечелен” като почивка, от завършена последователност от ритуали или просто следствие прекомерно изтощение. Всичко се сливаше и размиваше в една огромна объркана главоблъсканица, така че беше трудно да се направи някакъв график, здрав ред реално липсваше. Затова и моят терапевт искаше във времето да опитам да въведа нещо подобно, за да може поне частично да структурирам, но вече градивно и зряло, ежедневието си.“

(Продължава в част 3: Един мой сравнително пълноценен ден с наличие на ОКР особености днес)

(Начало на споделеното – част 1: Въведение)