Един изключително интересен, забавен и много обогатяващ филм. Прочита на едно толкова сериозно заболяване, през хумора дава един лек и смешен тон през целият филм. За всеки , който дори и косвено се е докосвал до ОКР ще бъде любопитно да види различните му проявление и как те общуват и взаимодействат помежду си, поставени принудително в чакалнята на своят терапевт.

Сюжета се развива в кабинета на др. Паломеро, който по стечение на обстоятелствата, закъснява сериозно за срещата със своите пациенти. А те от своя страна, след грешка в графика се струпват 6 на брой, в един и същи ден и час в кабинета му – някои от тях чакали повече от година за да се срещнат със световно известния доктор. След като той продължава да е в неизвестност, пациентите вземат нещата в свои ръце и организират своя терапевтична група, която определено не протича точно по план. Видимо различни по професия, пол, възраст, интереси, всички те откриват, че тяхната болест е нещото, което ги обединява. В своята болест или странност, те разбират, че не са сами, а може би и това е необходимото хапче за да се излекуват.

Колко вярно е това за този тип заболяване, а и за повечето проблеми и състояния, през които преминаваме. Често смятаме, че сме сами и че нашия проблем е уникален и трудно решим. Докато не срещнем сходни души, хора със сходни трудности, сходни изпитания. Лично аз открих себе си в образа на Ана Мария и ме върна към едни ранни години, в които се връщах по 3 пъти до вкъщи за да проверя дали съм изключил ютията, дали котлона е спрян, дали съм заключил входната врата. В продължение на години, докато вървях, често изпитвах внезапен ужас, дали съм взел всичко важно – телефон, портфейла, ключовете – и не се успокоявах, докато не се уверя, че е така. Проверката бе по 10-20 пъти на ден, а дори и не си давах сметката тогава, какво се случва. Успях да го „израсна“ в своята терапия, макар и да не бе част от моята заявка или да сме работили конкретно с тази проблематика.

Винаги съм бил фен на испанското кино, най-вече заради финеса, с които пресъздават истинският живот – с цялата му чистота и естественост, без филтри и специални ефекти, с огромна и внушителна дълбочина. Тяхната емоционалност, първичност и страст лъхат от всеки кадър, жест и действие. И филмът ТОС ТОС не прави изключение. 

Ето и линк към филма:

https://www.imdb.com/title/tt6060156/

Аз го гледах през Netflix, но предполагам че го има и в някои от торентите. 

Поздрави,

Константин Петров