Сърца в стъкленици


Александър отново споделя стиховете си за Блога на ОКР Пространство. Ако прочетете кратките редове, ще разберете по-добре хората с това заболяване. Близките им сте загрижени за тях, но не мисля, че ги разбирате добре, опитвате да ги разберате, но не можете. Считате причините за проблема им за сложни. Не, всъщност вътре в тях стои нещо друго, много по-дълбоко, простичко звучащо, но същностно. Всъщност, „сърцата в стъкленици“ е сериозен проблем на цивилизацията ни. Страдащите от ОКР отразяват с натрапливостта като симптом проблема, за разлика от повечено други хора. Ето и спонтанното продължение на стиховете: „Виж ме“:

Сърца в стъкленици

Държим сърцата си във стъкленици. 

Волно или  неволно пленник са те.

Мерим успехите чрез мерни единици,

А душата стои наказана като дете.

Сърцето сложено  е „в консервант“

Заради доброто на своя „проектант“.

Ала това ли всъщност иска то –

Да стои замръзнало зад т’ва стъкло

И идва времето, когато сърцето бавно

Размърдва се, тупти.

И пукат се оковите на старото,

Защото то има нужда да цъфти.

Александър

124 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ