Благодаря за споделените стихове! Споделената болка е половин болка, а болката е страшна за нежната душа. Харесва ми да наблюдавам нежността и добротата, тук винаги ги има, но скрити. И трудно се срещат споделени:

„Замръзнало е сърцето – необичано

душата е напуснала тялото

и в образа на бял гълъб търси спасението…

Самотата тегне на раменете човешки

стелят се дните мрачни неусетно –

еднакви, като кехлибарени перли на броеница.

Застоял въздух изпълва дробовете,

вие се по нежната спирала на живота

и застива в небитието.

Сякаш времето е спряло за миг,

а в друг – препуска като полудяло.

И няма как да е инак –

вечният кръговрат никога не ще бъде опитомен

от тленната човешка ръка…“