Продължение на „Денят на един човек с ОКР (част 1 и 2)“
„Един сравнително пълноценен ден с наличие на ОКР особености днес:
За този преход и контраста, който ще се забележи спомогнаха доста фактори. Смятам се и за доста голям късметлия в това отношение. Безспорно повратен момент беше включването на психотерапевтично лечение, освен с лекарства, също работа с тялото, опити, много опити да правя здрави неща, да имам здрави поведения, може би не винаги достатъчни като качество, но ги имаше така че да стигна до резултата в момента.
Постепенно навлезе хоби, което беше здраво като поведение и съответно изискващо присъствие, физически и организационно. То е именно фитнес ангажимента, който поех към себе си, благодарение на което посвалих излишни килограми, влязох във някаква форма, но най-вече имах стимул, цел, посока, стратегия. А точно това е нужно в живота, да имаш яснота накъде вървиш, за да внася това по свое му смисъл в ежедневието ти всеки един ден, да влезе ред. Да, за мен сработи с фитнеса, за други може да е различно въпроса е да има интерес, който постепенно да отключи отдаденост, а защо не и желание за живот! Постепенно добих и увереност да се явявам, макар и дистанционно, на интервюта за работа/стаж и не след дълго получих шанса да направя тази следваща, важна крачка.
Към момента все още имам обсесии, които по-скоро се измениха от тема чистота на тема социално реализиране, развитие и приемане от останалите. Само че като се замисля, това си е една никак не малка ,,победа” над болестта, тъй като успявам да организирам ежедневието си (както ще посоча след малко), без тези така наречени ,,мръсотии” и ,,тревожни обекти” да ме разсейват и отклоняват от целта за едно смислено и пълноценно съществуване. Благодарение на различните подход, нагласа и изградена критичност, гореспоменатия резултат е толкова устойчив във времето, че напреженията на тема чистота вече липсват, а ,,алармите” от ОКР-то се включват все по-рядко. Едно мое къпане, за сравнение, отнема приблизително 10-15 до 20 минути сега, а в самото ми ежедневие вече присъства структурираност. Обикновено то изглежда така:
Да, има ритуали и има блокираност на моменти, както и влизане в главата, което пък отключва първите две. Но нещата вече са категорично различни и ключът много общо може би се свежда до вяра и опити. Не спирах да опитвам да правя здрави неща и се учех да вярвам в себе си, в това което чувствам, усещам, виждам, правя. Осъзнавам, че чрез тях съм успял да изградя отново, разпадащия се с болестта личностен Аз, така че той да съзрее и да се балансира, за да внася това от своя страна необходимото чувство на сигурност в живота ми. И тогава нуждата от набавянето й чрез ритуали просто отпада. Може не винаги да съм намирал смисъл в себе си, в живота си, но в терапевтичния процес винаги съм получавал стимул и разбиране. Именно затова смятам, че отборната игра – както да ти се подаде ръка, така и ти да се включиш в процеса и да приемеш подкрепата, води до това да можеш смело и зряло да се изправиш пред себе си и да си кажеш: ,,Да, аз може да съм с тези особености и на моменти може да нямам контрол над събитията и дори напреженията, но аз имам хора до мен, имам ресурс в себе си и ще ги използвам, така че да продължа да живея, само че не обсебен, а свободен!
Към началото – част 1:
Към част 2:
391 Преглеждания