За годините работа с това заболяване наблюдавах много семейни истории и никъде не открих щастливо семейство. Хората се караха или обичаха, бяха разделени или обединени около боледуващия от ОКР, но сянката на болестта вгорчаваше живота на цялото семейство и го правеше труден. Детето е бъдещето на семейството. В него си прожектирал част от мечтите си, дал си много, за да го подкрепиш да изгради здрава личност, за да намери мястото си в живота. Животните също имат поколение, но след като то се отдели нямат отношение към него. Просто раждат отново, за да осигурят продължение на вида. Основа е единствено естественият отбор.

При нас хората не е така.  При хората има социални програми, които се наслагват върху биоикономичните програми наследени от животинския свят и ние осигуряваме бъдеще за рода си, за нацията си, за вида си освен чрез естествения отбор и чрез по-интелигенттен подход. Човешкото същество, за да се изгради като конструктивна единица в обществото формира съзнателна личност с ценностна система, зрели отношения и поведения, конструктивна и позитивна нагласа към своя живот и живота на другите, може да формира градивни цели и да намира смисъл, който да фокусира всичко това в определена от него посока. Това е по-високо ниво на интелигентност, което ни осигурява по-висока адаптивност от еволюционно предходните видове. И базата е изграждащата се личност.

Да си личност по този начин не означава да си сам, а да си индивидуалност в един „рояк“ с други индивидуалности. Така вървите напред градивно, като това повишава първо виталността на целия „рояк“ и второ на база на интелигентна подкрепа и споделяне нивото на личностовото ни развитие продължава. При всичко това семейството е онази първична група, където започва изграждането на личности – бъдеще на род и вид, бидейки съзнателни и градивни негови елементи.  Надявам се тези редове да ви дадат основание да се замислите не просто за личната и семейната драма, но и за значимостта им в цялостната картина на обществото и ако желаете на вида във времето.

Обсесивно-комплулсивното заболяване, както и други заболявания като алкохолизъм, наркомания, тежките нарцистични разстройства, граничните /бордерлайн/ състояния, психотизма разрушават личността на засегнатите и са основание за притеснение не само у близките и специалистите. Даже бих казал, че е нужно обществото да погледне по-сериозно на тези състояния, като първо има адекватно разбиране на заболяването, прогнозата и значимостта в личен, семеен и обществен план. Само адекватни и навременни мерки с анализ на причините може да спре процесите, защото статистиките показват нарастване броя на засегнатите.  Учудващо за мен е как нехайно се отнасяме към очевидни проблеми и най-често заради отчужденост и хладина един към друг драмата на другия не ни вълнува или заради материални интереси се правим, че не я виждаме. Ако включваме тези ни отношения в „рояка“ към интелигентните, то това означава, че ние се самоубиваме интелигентно. За мен е просто въпрос на избор на посока как използваме интелигентността и с това идват съответните резултати. Нашият интелект е Нож с две остриета. Предлагам да сме отговорно интелигентни.