ОКР развитие. Възможни сценарии


Болестта обсесивно-компулсивно разстройство започва с натрапливи мисли, които изискват или може в началото да не изискват ритуални действия. Началото винаги е стряскащо или просто притесняващо. Често боледуващият не си дава сметка какво започва и се опитва да се справи сам, като прикрие тези първи симптоми. Обикновено това се получава като се направят ритуалните действия или ако са много като започне прием на лекарства. Най-често първата вълна на болестта отшумява и като че ли всичко е наред по старому. Едва ли всъщност то е наред, защото в същия начин на живот от преди симптомите се крият причините. Но нали няма симптом, значи е всичко е наред. Така си мислят хората, докато не се зададе втората вълна на болестта, а после и следващите, което вече сериозно стряска болния. Тогава той разбира, че си има работа с нещо по-сериозно, като се има предвид, че всяка следваща вълна от симптоми е все по-силна и така все по-трудна за самостоятелно справяне. Започва „ходенето по мъките“ – обикаляне по лекари, психотерапевти, врачки, екстрасенси, леене на куршум и какви ли още не екстри. Сценарият който описах до тук е най-често срещаният в практиката ми. Вероятно защото тези хора, поради сериозността на клиничната находка, която прогресивно се разгръща стигат до търсене на помощ.

Негативно развитие на горният сценарий е когато боледуващият стигне до развитие от една страна на обсесивно-компулсивно личностово разстройство, описано в отделен материал тук в блога, а от друга на съпроводящи заболявания като депресия с риск от самоубийство, алкохолна злоупотреба или зависимост, или психотични кризи, или заболяването премине в психоза. Тези сценарии не са чести и ако погледнем са преходи към други по-тежки болести. От друга страна, тежестта на обсесивно-компулсивната болест и развитието и във времето са условно казано закодирани в комплекса – детска травма, характер, личност и семейна среда, както и в конфронтация с предизвикателствата на средата. Кое доколко е наранило и увредило индивида и неговите способности за справяне и самочувствието му е неопределимо при появата на първите симптоми. Не мисля обаче, че е нужно да чакаме, за да видим до къде засегнатия ще стигне в развитие на болестта. Моята лична позиция е, че е нужно навреме да се предприемат адекватни мерки, първо да не се позволи на болестта да се разгръща като клиника/симптоми/ и второ да не се стига до разрушаване на вече изградената личност. 

Трети сценарий е заболяването, развивайки се отново на вълни, да стигне до плато поради това, че боледуващият е намерил семейна или служебна среда достатъчно добре обслужващи и прикриващи обсесивно-компулсивната му драма. Така средата/семейството става буферът, който поема тежестта на заболяването, то се прикрива успешно пред обществото и болестта съществува тровейки живота на засегнатия продължително, но както виждате не само неговия. В тези случаи алкохолът и/или терорът към близките за обслужване на определени прикриващи или странно-болни изисквания стават начин на живот за всички. Тези всъщност дълбоко добри хора може да станат точно обратното – тиранични, изискващи, потискащи. И страшното е, че те не съзнават в какво се превръщат, обслужвайки страховете и изискванията на характеровите си и личностови проблеми. Затова казвам, че това заболяване е сериозен социален проблем. Той влошава качеството на живот на много по-голям брой хора от този на засегнатите.

Четвъртият сценарий е по-лек като клинична изява и се развива при хора с относително слаба обсесивност. Отново развитието на болестта е на епизоди но заболелият сам се справя или както е модерно, научил се е да менажира странностите си, често с техники или спорт или чрез потискане и игнориране. Това е възможно, но да не забравяме, това е сценария само при част от засегнатите, което не би могло да се предвиди. Даже мисля, че е най-честият сценарий, но поради старанието за прикриване на проблема при тези хора, проучване е невъзможно на този етап. Едно по-сериозно житейско предизвикателство и заболелият, както се е справял успешно, може да излезе от релси, точно когато му е нужно да се реализира, успее, докаже. При всички случаи този сценарий изисква много усилия от страна на засегнатите и моите уважение за силата и устойчивостта им, но животът не е само устойчивост. Такъв начин на живот изконсумира човека, влошава за дълго качеството му на живот и то в полза на болни личностови нагласи като – да устоя въпреки; да се справя сам без да търся помощ; да не разбере никой, че имам проблем; да не призная, че не мога да се справя; страх от провал. Ще се радвам ако такива хора прочетат тези редове. За тях ще кажа: този начин на живот е болен и подлежи на лечение. Обричането на него е също решение, но решение за доживотно страдание.

Ако се замислите, никой от сценариите не е за предпочитане. Страданието е сериозно, а тежестта на проблемите се прехвърля върху околните. Всички сценарии отнемат живота, като някои може да го отнемат физически, а други като качество, а той е един. Само и единствено качественият и пълноценен живот има смисъл и може да ме направи щастлив. Всъщност като пиша за сценарии съм напълно осъзнат, че това са много условни категории базирани за впечатлението ми от практиката. Всеки случай има свой собствен ход и подлежи на индивидуална оценка и терапевтично поведение.

758 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ