Сигурно звуча странно читателю на тази статия? Или се чудиш и защо я пиша? Въодушевиха ме двете споделени поетични творби в рубрика „Споделени“ в този блог. И сега сигурно ще си кажеш: „Какво пък толкоз? Стихове много.“

Да, така е стихове много, но тук при ОКР има интересен феномен. Обикновено човекът с това заболяване или по-скоро човекът под симптомите е фин и с по-нежна душа от доста други хора. Често съм се чудил дали страда толкова, защото е фино и ранимо същество или е останал фин, но раним защото се е затворил поради страданието и така е съхранил нещо много ценно в днешния свят – нежността и добротата си. Така или иначе феномена е, че хората с обсесивно-компулсивно разстройство външно може да са по-странни, затворени или спокойни, прилежни и внимателни или грубовати или даже недодялани или тиранични, но отвътре се крие много топлота, доброта и нежност, които или срамежливо крият или съм забелязал, че даже самите те често не отчитат. Като да държиш в джоба си окалян диамант и да не го оценяваш, като не просто не знаеш за него, а даже да не предполагаш или нехаеш, или се срамуваш от него. Не преувеличавам, но и не абсолютизирам.

Самата натрапливост показва силен човек с добро сърце, но заключено зад множество катинари. За съжаление колкото и да е добро едно сърце, не прояви ли добротата към себе си и към другите, то не просто си остава невидимо, а страда. Страда, защото сърцето е тук именно за да е добро и да обича, да е нежно. В противен случай се гневи и страда, защото гневът наранява като разрушава. Гневът сам по себе си не означава, че човекът е лош. Злите хора са лоши. Много трудно се обръща гнева в любов и доброта. А това е лечение, не просто на болестта, а на невротичния тип, който развива тази болест. Струва си да се стигне до това позитивно ядро у човека и да се стимулира да се разгърне.

Всъщност ОКР е комплекса от симптоми показващ потиснатия гняв на окаляния „диамант“ в джоба – невидян, неоценен, пренебрегнат, потиснат, неразбран необичан, виновен, срамежлив, забранен, самотен и какво ли още не. Да стигнете до него, да го почистите и извадите, за да се прояви смело в света, да е оценен, обичан и обичащ – ето това е лечението на ОКР. И ако говоря метафорично, имам редвид само прагматични терапевтични разбирания и действия.

В споделените стихове има много болка и тъга, недоверие, вина, разочарование, но и пробива топлотата и надеждата за обич и нежността. Ако това не е лечение чрез трансформация, какво друго би могло? Да гледам този процес за мен е най-големият подарък от съдбата може би. А да го споделя с теб читателю е радост.