Споделено: Денят на един човек с ОКР(част 1)


Здравейте, помолих хора, с които съм работил и все още работя да споделят какво е а живееш с обсесивно-компулсивно разстройство(ОКР). Този материал, публикуван под името: „Денят на един човек с ОКР“, поставям тук с особена радост и благодарност. Случаят беше изключително тежък, тежестта на обсесивн-компулсивната симптоматика граничеше с налудности и работихме години. Само жаждата за живот на този човек го извади от болестта и може би моето търпение. Всъщност съм му лично благодарен за усилията и доверието. Ползата от работата ни беше взаимна. Той се върна към живота, а аз се доближих до същината на лечението. Да, все още има някаква натрапливост, но с всяка година намалява значително, а животът му става все по-пълноценен. Невероятен човек е и си струваше усилието да му помогна да стигне до тук. Струва си да прочетете материала в три части:

Въведение:

Да живееш с обсесивно-компулсивно разстройство е сериозно предизвикателство. То те изправя пред самия себе си. Задава ти въпроси, на които нямаш отговори, изпраща ти емоции, които не разбираш, хвърля те в усещания, които са непознати и дори плашещи, оформяйки вихрушка от мисли и състояния, които обикновено задържаш в себе си. И така докато състоянието не се развие до степен, в която започнат да се проявяват повтарящи се действия и поведения, определяни като странни от повечето хора.

От позицията на изпитал влиянието и преминал през различни етапи на ОКР заболяването, знам че тези нездрави модели сами по себе си целят да въдворят ред в оформилия се вътрешен хаос. Стремежът е към постигане на някаква стабилност, сигурност чрез тях. Проблемът е, че не осъзнаваш неадекватността на натрапливия подход за справяне – ритуалите.

Ключовото разбиране към ежедневието обикновено е в простите неща. ОКР ги прави сложни чрез изтощителни мисли и ритуали. При това предизвикателство както споменах си изправен пред себе си. Всичките въпроси, емоции и усещания идват отвътре. Осъзнавайки, че има толкова много неща извън теб и поставяйки се за момент пред абстрактността на целият вътрешен конфликт, човек с обсесивност и липса на сигурност започва упорито да търси решения в заобикалящата го среда вместо да стои вглъбен в себе си. Подходът при всеки с ОКР трябва да е индивидуален, защото симптоматиката явно е сравнително различна, но когато проблема се разгледа от една по ясна, здрава позиция, а не през призмата на заболяването, то това е един добър старт във възстановителният процес.

В моят случай, аз се доверих на специалист, който ми помогна да изградя критичност към не здравите модели на болестта. Постепенно започнах да добавям различни здрави активности в ежедневието си, които изискваха от мен да присъствам в правенето им. Така лека полека започнах да градя здрави модели на поведения, а и да намирам все по уверено чувство на сигурност, както в мен така и света около мен. Отне време и усилия  постепенно да улегнат придобитите осъзнавания в терапията и новите опитности в процеса на поведенческото и психо-телесно лечение. Смятам, че това въведение ще е полезно в разграничаването на сегашното ми ежедневие от предишното, което би могло по-точно да се определи като такова на човек с ОКР.

Ще споделя два типа ежедневие от моят живот, като ще се спра на ключовите моменти за всеки от тях. Разделям ги грубо и приблизително на :

  • Един мой ден с ОКР във влошена, обострена форма от миналото ми
  • Един мой сравнително пълноценен ден с наличие на ОКР особености днес

Продължава в част 2: Един мой ден с ОКР във влошена, обострена форма от миналото ми

и в част 3: Един мой сравнително пълноценен ден с наличие на ОКР особености днес

941 Преглеждания

СТАТИИ



СПОДЕЛЕНИ